Мъжете:

Основната мъжка дреха била туниката. Представлявала две съшити правоъгълни парчета плат. Ръкавите се оформяли от плата, или били прешивани отделно, като буквата “Т”. Имало и туники без ръкави, обикновено носени от роби.

Туниките били различни видове, например: туниката, която носили триумфаторите /туника палмата/ била пурпурна, украсена с изображения на палми, избродирани от злато. Конниците носили върху туниката си тънка пурпурна ивица, спускаща се от рамената, а сенаторите – по-широка. При робите и войниците туниката била над коленете, а обикновените свободни граждани я носили до под коляното. 

Туниката се препасвала на кръста с кожен колан или въженце. Ниско вързаната туника била признак на разпуснатост.

Над туниката римските граждани обличали тога - горна дреха с неправилна форма.

Било забранено на този, който не е римски граждани да носи тога.

Куриозна е случката, която се разказва за император Клавдий: По време на съдебно дело срещу човек, за когото било повдигнато обвинение, че не е римски гражданин, а се представя за такъв, императорът наредил когато говори защитникът му - да облича тога, а когато говори обвинителят – да я съблича.

Тогите също били различни видове:

- тога алба/пура – тога с кремав цвят, носена от обикновените граждани.

- тога кандида – съвсем бяла тога, която носели кандидатите за определена магистратура, докато агитирали да бъдат избрани. Белият си цвят придобивал като я покривали със стрита креда.

- тога пикта – пурпурна тога, носена от царете и триумфаторите. Била избродирана със злато, с картини от знаменателни събития.

- тога претекста – тога с пурпурен ръб, която носили магистратите и децата на римските граждани до навършване на пълнолетие.

- тога пула – тога с черно-сивкав цвят, носена при траур.

- тога трабея – раирана тога, украсена с ивици, пурпурни или шафранови, и пурпурен ръб по края си. Носели я консулите при някои церемонии, а така също някои жреци, например: салиите, авгурите и старшите фламини.  

ГРАЖДАНИН С ТОГА  АЛБА

КОННИК С ТОГА АЛБА

СЕНАТОР С ТОГА АЛБА

ТОГА ПРЕТЕКСТА

ТОГА ПИКТА

ТОГА ТРАБЕЯ

ТОГА ПУЛА

ТОГА КАНДИДА

Римската скромност и добродетел изисквали мъжете да не се обличат твърде пищно и същевременно да не носят дрехи, които прикриват физически недостатъци, например дълги ръкави, с които да скрият слабите си ръце.

За Юлий Цезар се говорило с неодобрение, че ”Дори облеклото му … биело на очи: носел сенаторска туника с широка пурпурна ивица и с ресни на ръкавите и винаги хлабаво препасана над пурпура.” А за император Калигула, че: “Облеклото, обувките му, а и целият външен вид не подхождали не само на римски гражданин, но дори и на човек. Често излизал пред хората в плащове с везба и скъпоценни камъни, в туники с дълги ръкави и с гривни на ръцете, понякога в копринени одежди и с клоширани женски дрехи; обувал ту сандали, ту котурни, понякога войнишки ботуши, та и женски пантофи”.

Очевидно и други мъже били привлечени от лукса, защото един от късните римски императори забранил в град Рим мъжете носят разноцветни обувки.  

Не толкова заможните и тези, които не искали да изглеждат разточителни  обличали дрехи от естествени материали – лен и вълна и в естествен цвят.Боядисаните платове били по-скъпи. Особено се ценял тирския пурпур. Оригиналният тирски пурпур се произвеждал  в гр. Тир, Финикия. Трималхион например бил толкова богат, че дори възглавниците му били напълнени с вълна, боядисана в пурпурно.

Коприната също била позната, но била удоволствие, достъпно само за най-богатите.Тя се внасяла от Китай по “Пътя на коприната” чрез персийските  търговци.

Тези хора са по-обикновени, затова дрехите им са в по-тъмни цветове

А на тази картина се вижда, че римляните не  обичали безличните цветове

Уважаващият се мъж трябвало да е чист и спретнат. Гладко избръснат, или с подредена брада.Макар, че някой го правили, не било препоръчително мъжът да премахва другите косми по тялото си, тъй като било израз на женственост. Същото се отнасяло и до прическите- натруфените мъжки прически правили лошо впечатление. Макар, че къдравите младежи били особено ценени… А да си плешив, се считало за живо нещастие. Разправят, че много мъже си купували перуки или дори си рисували изкуствена коса, ако нямали финансови възможности за друго

И въпреки това, Овидий казва:

“Само недей пожелава с маша да си сучиш косите.

И колената си ти с грапава пемза не трий.

Нека го вършат които със виещи песни печални

Майка Кибела зоват в такт на фригийския глас. /т. е. скопените жреци на богинята/ Вид немарлив на мъжа би подхождал”.

И още ...                                                          

“Тялото ти да е чисто в полето на Марс обгоряло.

Тогата без петънце да ти приляга добре,

зъбите без чернота, необложен езикът да бъде,

да не ти хлопа кракът както в широка торба,

да не ти бъде косата четинеста с крива прическа

свойта коса и брада винаги с вкус ти реши,

ноктите да не стърчат и да бъдат без нечистотия,

косъм от ноздра навън никога да не стърчи,

а неприятният дъх от устата премахвай редовно,

да не смущава носа мъж и съпруг на коза.

 

А за император Отон, Светоний с възмущение разказва, че:

… за външността си се грижел като жена: скубел си космите по тялото, а понеже косата му била рядка, носел перука, нагласена и закрепена така, че никой не можел да се досети: бръснел се ежедневно и мажел лицето си с каша от размекнат хляб: започнал да прави това още при първия мъх, за да не му расте брада.”

 

© LiquamenA